Отидете на сайта Maïsadour
Дом » Геномна селекция

От класическа към геномна селекция

 

Допълващите методи

Използването на допълващи класически методи на селекция и експериментирането на полето, както и развитите напоследък иновации от лабороториите за биомолекулярно маркиране, ни  позволяват да подобряваме непрекънато химическата реактивност и постигнатите качества на хибридите. Работата по селекцията e по добре ориентирана, по-добре целенасочена, а също така и по-бърза.

 
 

Инструменти за ускоряване на селекцията на потомствата

  • Култура ин витро: покълването на зърната е възможно за 11 дни след кръстосването  (вместо за  5 седмици при нормални услови).
  • Кълнене в камери.
  • Оранжерии:
    -
    3 поколения / на година  за царевицата
    - 4 до 5 поколения /на година за слънчогледа
 
 

Инструменти за пресяване на генетичния материал

  • Тестове за хербициди, ин-витро или ин-виво
  • Микологичен анализ и дозировки на мукотоксините
  • Инфрачервена спектоскопия (NIRS)
 
 

Ползите от новите технологии за селекция

Експериментирането на полето е наложително в процеса на селекция. То позволава да подложим на изпитание новите хибриди при реални условия на културата за да оценим нейната стойност.

  • Réseau Référence
 
 

Неговите инструменти служат за:

  • Да използваме разнообразието: Целта на селекционерите е да създадат  варианти отговорящи най-добре на нуждите на земеделските стопани. Тяхната работа се прави чрез агрономична и фенотипична селекция, тоест те записват присъстващите в потомствата белези, като например устойчивост на болести, рандеман и други.  Това позволява да се разбере дали новият материал е оригинален по отношение на онова, което вече съществува в това фенотипично семейство. Тази информация носи допълнителни познания на хората занимаващи се със селекция, Това им помага в избора както в самото начало, така и в продължение на целия процес на избора на вариант.
 
 
 
  • Да опознаем генома: Използва се програмата SAM (селекция подпомагана от маркери) за да се намерят директно търсените агрономически характери (устойчивост към дадена болест, латентни признаци). Нейните молекулни маркери са свързани с агрономическите  белези, но не непременно. Може да има други гени, представляващи интерес в едно потомство, например конверсията восъчност. Прилагайки "бек крос", може да търсим растения, които биха били близки до родителите на всяко поколение, в този случай се използват неутрални маркери, които не са свързани с каквито и да е признаци.
 
 
  • Да намалим продъжителността на създаването:  Днес залогът на научното изследване е да скъсим периода на самата селекцията,  Като в същото време знаем, че след като сме добили съответния, потенциално интересен от агрономическа гледна точка хибрид, времето необходимо за  да го тестваме в опитните станци и да го регистрираме не може да се скъси, тоест то е около 5 години преди да пуснем  в продажба един хибрид. И така, именно биотехнологичните тестове с неутрални маркери, производството на генерации от растения в оранжерии, ин витро, производството контра сезон, са средствата, които ни позволяват да спечелим време.  Вместо да вземем растения на случаен принцип както би направил един селекционер на полето, използват се растения които са вече близки до търсените признаци.
 
 

Контрол на качеството: съществуват много тестове за качеството на потомствата:

  • не ГМО благодарение на спесифичните маркери за трансгеност,
  • чистота на вариантите,
  • контрол за съответствие (проверява се дали потомството Х наистина съответства на потомството Х).
 
 
 
 

© Maïsadour Semences 2019 | Doc. updated 20 Août, 2014 | Юридическа информация